Редиректът е инструкция, която праща всеки, поискал един уеб адрес, към друг. Нормална част от техническото SEO, работата сайтът да остане достъпен и четим за търсачките. Google дели редиректите на две групи по ефекта им върху резултатите: постоянните казват на Google да показва новия адрес, а временните да продължи да показва стария. Грешният избор е сред най-честите причини сайт да загуби трафик при преместване.
На прост език
Бизнес се мести и някой трябва да напише бележката на старата врата.
„Преместихме се за постоянно на ул. Пазарна 14“ е едно съобщение. „Затворено за ремонт, моля ползвайте страничния вход“ е друго. И двете пращат посетителя другаде. Само едното значи, че старият адрес трябва да спре да е адресът.
Търсачките четат бележката буквално. Ако напишете временната, защото никой не е бил сигурен дали преместването ще остане, старият адрес остава в указателя, и остава там, докогато остане и бележката.
Защо това е важно за вашия сайт
Редиректите са начинът стойността на стар адрес да се прехвърли към нов. Направете ги правилно и миграцията е невидима за търсенето. Направете ги грешно и сайтът пази всяка страница, всеки продукт и всяко съдържание, а губи резултатите, които сочеха към них.
Провалът е и закъснял. Google трябва да посети стария адрес отново, за да забележи редиректа изобщо, така че последствията от решение за редирект обикновено се появяват седмици след решението, дълго след като хората са минали на друго.
Как работи всъщност
Постоянни редиректи. Google следва редиректа и го използва като сигнал, че дестинацията трябва да е каноничният адрес, този, който Google третира като истинската версия на страницата. Методите, които Google изброява като постоянни: HTTP кодовете 301 и 308, мигновен meta refresh с нула секунди, мигновен HTTP refresh и JavaScript location redirect.
Временни редиректи. Google следва редиректа, но не го използва като сигнал кой адрес трябва да е каноничен. Това са HTTP кодовете 302, 303 и 307, плюс забавен meta refresh с колкото и да е секунди над нула.
Не всички методи са равни. Google ги подрежда по това колко надеждно може да ги разтълкува, и редиректите от страна на сървъра, обработени от сървъра преди зареждане на страницата, са първи. Google казва JavaScript редиректите да се ползват само когато сървърните и meta refresh са невъзможни, защото рендирането може да се провали и тогава Google може никога да не види редиректа.
Алтернативни версии. Когато пренасочвате, Google пази двата адреса. Един става каноничен, а другият става това, което Google нарича алтернативна версия на URL, която все още може да се появи в резултатите, когато запитването на търсещия подсказва, че той би се доверил повече на стария адрес. Google казва, че това е нормално след смяна на домейн и отшумява само.
Крипто редиректи. Ако истински редирект не е възможен, Google разпознава обикновен линк с обяснение като последен вариант, като отбелязва сухо, че не всички търсачки ще го третират като редирект. Не градете миграция на това.
Как изглежда на практика
Компания се ребрандира и минава на нов домейн. Разработчикът прави всеки редирект като 302, защото бордът още не се е ангажирал напълно и някой иска възможност за връщане.
Девет месеца по-късно връщането така и не се е случило, старият домейн още е това, което се показва в резултатите, а новият не натрупва сигналите, които трябваше да наследи от първия ден. Нищо не е счупено. Всеки редирект работи перфектно за посетителите.
Картата на редиректите е била правилна, а кодът грешен, и това е труден разговор, защото работата изглежда свършена от всеки ъгъл освен от този, който има значение.
Какво хората обикновено грешат
„Ще започнем с 302 и ще го сменим по-късно.“ Собствената рамка на Google е, че временният редирект значи „продължавай да показваш източника“. Всеки месец, в който стои, е месец с грешната инструкция.
„Редиректите прехвърлят всичко веднага.“ Google трябва да обходи стария адрес отново, за да види редиректа, което е част от индексирането, процеса на запазване и преоценка на страници. Очаквайте седмици, не дни.
„Веригите са безвредни.“ Документацията на Google не назовава веригите от редиректи, адрес, изпратен към втори и после към трети, като нарушение. Но всеки допълнителен скок е още една заявка, която може да е грешно конфигурирана, а насочването директно към крайната дестинация не струва нищо.
„JavaScript редиректът е същото.“ Google казва да се ползва само когато нищо друго не е възможно, защото ако рендирането се провали, никога не вижда редиректа.
Какво можете да направите
Преди всяка миграция напишете първо картата стари адреси към нови и я третирайте като продукт, а не като нещо, което разработчикът прави накрая.
Използвайте постоянни редиректи от страна на сървъра за всичко постоянно. Поискайте от разработчика си конкретно 301 или 308, защото „направи редирект“ не е спецификация.
Пращайте всеки адрес към най-близкия му еквивалент. Ако няма еквивалент, това е решение, което се взема нарочно, а не като всичко се насочи към началната страница.
Пуснете URL Inspection в Google Search Console на няколко стари адреса след пускането и проверете и броя скокове, и къде свършва всеки.
Обновете собствените си вътрешни линкове да сочат към крайната дестинация. Редиректите трябва да съществуват за останалия интернет, не за собствената ви навигация.
Оставете постоянните редиректи дълго време. Google трябва да ги види многократно, преди да запише промяната напълно, а ранното им премахване разваля работата. Когато преместването вече се е объркало и картата на редиректите е заподозряна, възстановяването на това, което старият сайт е имал, е ядрото на възстановяването след провалена миграция.
Думи, които ще чуете
Редирект. Инструкция, която праща един уеб адрес към друг.
301. Кодът за постоянно преместване. 308 върши същата работа.
302. Кодът за временно преместване. 303 и 307 се държат подобно.
Верига от редиректи. Адрес, който пренасочва към втори, който пренасочва към трети.
Meta refresh. Редирект, написан в кода на страницата, а не обработен от сървъра.
Алтернативна версия. Стар адрес, който Google пази и може понякога да покаже след преместване.
За кроулър, индекс и каноничен адрес вижте Как работи търсенето. За SERP, запитване и Search Console вижте Какво е SEO?
